Атланто-аксиална нестабилност при кучета и котки: Причини, симптоми и лечение
Атланто-аксиалната нестабилност е тежко състояние, което засяга първите два шийни прешлена – атлас (C1) и аксис (C2). Тези прешлени играят ключова роля в подвижността и стабилността на шийната част на гръбначния стълб. При тази патология се наблюдава ненормално движение между тях, което може да доведе до компресия на гръбначния мозък и последващи неврологични нарушения. Най-често се среща при млади кучета от малки породи, но може да се развие и при котки, макар и значително по-рядко.
Какво представлява атланто-аксиалната нестабилност?
Състоянието се характеризира с прекомерна подвижност или сублуксация между първия и втория шиен прешлен. Основната причина за това е анатомична или функционална недостатъчност на връзките, които стабилизират тази област, или хипоплазия (недоразвитие) на зъбовидния израстък на втория прешлен – т.нар. dens axis. В резултат от тази нестабилност се създава риск от компресия на гръбначния мозък, което води до различна степен на неврологичен дефицит – от лека некоординираност до парализа на крайниците.
Най-често състоянието е вродено, но в някои случаи може да бъде придобито вследствие на травма, дегенерация на връзки или възпалителни процеси в шийния отдел на гръбнака.
Клинична картина
Симптомите на атланто-аксиалната нестабилност зависят от степента на компресия на гръбначния мозък. Заболяването обикновено се проявява при кученца между 6 и 18 месеца, особено при породи като йоркширски териер, чихуахуа, той пудел и померан. При котките клиничните случаи са изключително редки, но възможни.
Животните често показват признаци на болка в областта на врата, отказ от движение на главата или затруднено хранене. В по-напреднали случаи се наблюдава некоординирана походка, слабост в предните и задните крайници и понякога гърчове. При по-тежки случаи компресията може да доведе до пълна парализа или дори внезапна смърт при рязко движение на главата.
Важно е да се отбележи, че симптомите могат да се появяват интермитентно, особено в ранните етапи, което затруднява диагнозата. Именно затова е изключително важно всяко поведение, което подсказва болка във врата или неврологични нарушения, да бъде оценено от ветеринарен специалист.
Диагностика
Диагностицирането на атланто-аксиална нестабилност изисква внимателен ортопедичен и неврологичен преглед, както и специализирана образна диагностика. Най-често използваният метод е рентгенография в латерална проекция, при която се търси наличие на разстояние между атлас и аксис, както и неправилно положение на зъбовидния израстък. При съмнения или за по-прецизна оценка се прилагат компютърна томография (CT) или ядрено-магнитен резонанс (MRI), които дават по-добра визуализация на меките тъкани и гръбначния мозък.
В някои случаи диагностиката изисква прилагането на лека флексия на врата под седация, за да се разкрие нестабилността. Тази процедура се извършва единствено от опитен ветеринарен специалист поради риска от влошаване на състоянието при неправилно изпълнение.
Лечение и прогноза
Изборът на лечение зависи от възрастта на животното, тежестта на симптомите и анатомичната причина за нестабилността. При по-леки случаи или при животни с висок оперативен риск може да се приложи консервативно лечение – включително носене на шийна шина, ограничаване на движенията, противовъзпалителни и аналгетични медикаменти. Това обаче е временно решение и не води до анатомична корекция на проблема.
За трайно решение се препоръчва хирургично стабилизиране на атланто-аксиалната връзка. Съществуват различни хирургични техники, включително вентрална фиксация с винтове и цимент, които осигуряват стабилност и позволяват костна фузия между двата прешлена. Операцията се извършва от ветеринарен ортопед или неврохирург и изисква опит и специализирана апаратура.
Прогнозата след успешно хирургично лечение е обнадеждаваща, особено ако няма тежки и дългосрочни увреждания на гръбначния мозък. Следоперативната рехабилитация е от съществено значение за възстановяването, като включва физиотерапия, медикаментозен контрол на болката и проследяване чрез образни изследвания.
Профилактика и грижи у дома
При вродените случаи профилактиката се свежда до контролирано развъждане и избягване на репродукция на животни със структурни аномалии на шийните прешлени. За собственици на засегнати животни е важно да се избягват резки движения, вдигане на животното за врата или използване на нашийници – препоръчително е преминаване към нагръдник.
След хирургично лечение е необходим строг контрол върху активността на животното, както и редовни прегледи за проследяване на състоянието.
Заключение
Атланто-аксиалната нестабилност е сериозно, но лечимо състояние, което изисква навременна диагностика и интервенция. При млади кучета от малки породи, които проявяват признаци на болка във врата, слаба координация или гърчове, е необходимо незабавно ветеринарно изследване. Съвременната ветеринарна медицина предлага ефективни методи за хирургично лечение и възстановяване, които значително подобряват прогнозата при правилно и ранно прилагане.
Ако забележите признаци на болка, нестабилност или неврологични смущения при вашето животно, не чакайте!
Запишете си час още днес в Многопрофилна Ветеринарна Клиника България и осигурете най-добрата грижа за вашия домашен любимец.
атланто-аксиална нестабилност, болка във врата при куче, нестабилност на шиен прешлен, парализа при куче, ортопедични заболявания при кучета, операция на шийни прешлени, нестабилност C1-C2, неврологични проблеми при малки породи
