Брахицефален синдром при кучета и котки

15 юни 2024

323

Брахицефален синдром при кучета и котки

Брахицефален синдром при кучета и котки: Причини, симптоми и лечение

Брахицефалния синдром – затруднение на дишането, поразява кучетата от породите от групата на Brachyocephalicus и други късоноси породи кучета и котки. Анатомическите изменения в черепа на тези животни изкривяват/променят формата на носоглътката.

 

 

Въведение Брахицефалният синдром е съвкупност от анатомични аномалии в дадена порода, които водят до затруднено дишане. Това състояние може да бъде животозастрашаващо, ако не се овладее навреме. Когато състоянието прогресира, често се налага спешна хирургична намеса.

Етиология Брахицефалните породи като Френски булдог, Английски булдог, Мопс, Бостън териер, Ши Тсу и Пекинез, както и Персийските и Хималайските котки, са най-често засегнатите породи от така наречения „Брахицефален синдром“. Поради анатомичните си особености тези породи имат скъсен череп и муцуна, по-тесни ноздри, удължено меко небце и по-малка хипопластична трахея. Тези фактори възпрепятстват свободния достъп на въздух към горните и долните дихателни пътища, водейки до кислороден дефицит в тъканите и органите.

Клинични признаци Нормалното дишане на здраво животно в покой не се чува. При брахицефалните породи кучета и котки се чува специфично „грухтене“, резултат от препятствието на въздуха към ларингса и трахеята. Звуците могат да бъдат свистене, пъхтене или стържене по време на вдишване, особено когато животното е превъзбудено или спи. Докато са будни, тези животни често дишат с отворена уста, като полагат по-големи усилия за вдишване. Могат да настъпят парализа на ларингса и извръщане на ларингеалните торбички, което допълнително блокира дихателната система. Наблюдават се и гастроинтестинални проблеми като повръщане, регургитация на храна, задавяне при прием на вода и повишена саливация. Тези породи бързо се изморяват и запъхтяват след кратки разходки и имат интолеранс към физически активности. Друг признак е посиняването на езика (цианоза), което може да прогресира в колапс и смърт.

Допълнителни проблеми Брахицефалният синдром може да доведе до промени в белите дробове и гастроинтестиналния тракт, включително бронхиален колапс, гастроезофагиален рефлукс и хроничен гастрит. Бронхиалният колапс води до допълнително стесняване на дихателните пътища, а гастроезофагиалният рефлукс причинява възпаление на хранопровода.

Диагноза Диагнозата се поставя на база специфичните анатомични особености на животното, клиничните признаци и инспекция с ларингоскоп на мекото небце и трахеята. Ветеринарен специалист може да потвърди или отхвърли необходимостта от хирургична интервенция. Тъй като животните с този синдром са изложени на повишен риск от усложнения при обща анестезия, ветеринарният лекар ще препоръча предварителни кръвни изследвания и рентгенографии на гръдния кош, за да се оцени общото здравословно състояние на животното и да се минимизират рисковете.

Лечение Контрол на теглото е важен аспект от лечението, тъй като наднорменото тегло утежнява симптомите. В някои случаи състоянието може да се контролира чрез намаляване на активността, избягване на стрес и високи температури. Кортикостероидите, нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) и кислородната терапия могат да осигурят краткосрочно облекчение на възпалението на дихателните пътища или дихателната недостатъчност. Медицинското лечение не коригира основните анатомични аномалии.

Хирургичната намеса е най-ефективният метод за лечение на брахицефален синдром. Корекция на ноздри и меко небце може да осигури свободен достъп на въздух към дихателните пътища. В спешни случаи на пълна обструкция на горните дихателни пътища, се извършва трахеотомия с трахеостомия, осигуряваща директен достъп на кислород. Хирургичното лечение е препоръчително да се извърши възможно най-рано и да се комбинира с кастрация след 6-месечна възраст.

Прогноза Прогнозата зависи от степента на анатомичните аномалии и възрастта, на която са диагностицирани и лекувани. Кучетата под 2-годишна възраст имат по-добра прогноза и по-малко следоперативни усложнения. Животните, претърпели хирургическа интервенция преди прогресиране на състоянието, водят дълъг и щастлив живот. Кучетата с хипопластична трахея имат променлива прогноза. Кучетата с други проблеми като алергични заболявания на дихателните пътища или вторични проблеми от дихателното затруднение имат по-лоша прогноза

 

 

Спешни състояния: преглед и консултация