Дермоидният синус (на английски: Dermoid sinus) е генетично, автозомно състояние на кожата при кучетата.

Дермоидният синус е вродена малформация в резултат на неуспешно отделяне на невралната тръба от кожната ектодерма по време на ембрионалното развитие.

Това заболяване се среща рядко при кучета и котки.

То може да се появи като една или няколко бучки на линията на гърба, от основата на черепа до опашката. Според дълбочината му се различават 4 типа дермоиден синус.

Хистологично дермоидалният синус обхваща космените фоликули, мастните жлези и потните жлези. Ако синус се инфектира, това може да доведе до менингит и миелит, симптомите на които са болки в гръбнака, скованост и повишена температура. По-тежките случаи могат да бъдат опасни за живота на заболелите животни. Дермоидният синус изглежда като миниатюрен отвор, където могат да бъдат забелязани няколко тъмни косъма. Най-често там се насъбират течности и мъртви косми, които предизвикват инфекция. След време се появява подутина, която се усеща при палпация (опипване с ръка). Диагностиката при всички случаи може да бъде потвърдена като се обръсне козината. Тогава отвора става видим.

Генът на дермоидния синус се смята от някои за рецесивен, което означава, че животното трябва да получи по един дефектен ген от всеки родител, за да се развие болестта. Когато едният родител носи гена, а другият не, потомството остава носител и може да продължава да го предава на следващите потомства. Други смятат, че дермоидният синус е свързан с множество гени. При всички случаи поради генетичния характер на тази потенциално опасна болест, ветеринарните лекари съветват да не се разплождат животни, за които е доказано, че са носители на гена.

Генетика

Гребенът на родезийски риджбек е причинен от мутация, водеща до дублиране на дължина на ДНК, кодираща три гена на растежен фактор. Тази мутация, която има автозомно доминантен модел на наследяване, също причинява дермоидни синуси.

Повечето засегнати индивиди могат да бъдат открити при раждането, но в момента е невъзможно да се знае дали здрав, риджбек ще създаде засегнати кученца или не.

Предварителната диагноза се поставя чрез визуален преглед и палпация (докосване), а категорията на синусите се потвърждава с помощта на контрастна рентгенография (фистулография).

Предполагаемата диагноза се основава на клинични находки и резултати от CT и MRI, а окончателната диагноза се основава на хистопатологично изследване на хирургично резецирана тъкан.

Съществува разнообразие от тестове, като Myelogram или Fistulogram

 посредством които може да се определи дълбочината на синусите. Други, по-основни тестове, като например пълна кръвна картина, биохимичен профил, както и изследване на урината може да се извърши за да се определи дали съществува инфекция или други възможни проблеми.

Сканиране посредством компютърна томография и магнитен резонанс може да определи дали съществуват неврологични симптоми за възпаление на синусите.

           Хирургичната намеса е популярно средство за защита, като се премахват необичайни тъкани и се затварят всички връзки на гръбначния стълб, макар че в някои случаи, се получава нарастване на синусите.

Сега е доказано, че мутацията, която причинява заболяването, е дублиране на част от хромозомата, включваща три гена на фибробластния растежен фактор (FGF). Тези FGF гени играят решаваща роля в развитието и се смята, че развитието както на ръба, така и на дермоидния синус може да бъде причинено от получената анормална функция на един или повече от тези гени по време на развитието (Salmon Hillbertz et al 2007).

Доказано е, че вероятността за проява на болестта намалява при вкарване на фолиева киселина в храната на кучките от една седмица преди чифтосването в продължение до първата

трета от бременността. Това не е вреден продукт и е лесно достъпен в аптеките.

Породите които могат да бъдат засегнати са: Родезийския риджбек и тайландския риджбек, при които болестта е наследствена.

Среща се понякога и при Кери син териерите, Ши-тцу, Боксерите, Дакелите и Шиба ину.