Лицево-челюстна хирургия: Билатерална рострална мандибуларна фрактура при куче
Лицево-челюстна хирургия: Билатерална рострална мандибуларна фрактура
Лицево-челюстната хирургия във ветеринарната медицина е специализирана област, фокусирана върху диагностиката и лечението на заболявания, травми и вродени дефекти на главата, лицето, челюстта и устната кухина при животни. Тази хирургия включва процедури като корекция на счупвания на челюстта, лечение на тумори, корекция на дефекти на устната кухина (например цепнато небце), както и стоматологични интервенции.
Областта изисква специфични знания за анатомията и физиологията на животните и е ключова за възстановяването на нормалните функции на хранене, дишане и комуникация при различни видове.
Билатерална рострална мандибуларна фрактура.
Етиология:
Билатералната рострална мандибуларна фрактура при кучетата най-често се причинява от травма. Обичайни причини включват автомобилни катастрофи, падания, удари или ухапвания. В някои случаи патологични състояния като тежка пародонтоза, остеомиелит или неоплазии могат да отслабят челюстната кост, правейки я податлива на фрактури дори при минимални травми.
Патогенеза:
Ростралната част на мандибулата (долната челюст) е особено податлива на фрактури поради сравнително тънката кост и липсата на силна мускулна поддръжка. При билатерална фрактура двете половини на мандибулата се разделят, което може да доведе до неправилно подреждане на зъбите, болка, затруднено хранене, както и невъзможност за нормално затваряне на устата. Травмата може да засегне нервите, кръвоносните съдове и меките тъкани в областта, допринасяйки за усложнения като инфекция и некроза.
Диагностични методи:
За диагностициране на този вид фрактури се използват следните методи:
1. Клиничен преглед:
o Физически преглед: Включва палпация на челюстта за откриване на подвижност, болка, асиметрия или неправилна позиция на зъбите.
o Наблюдение на функцията: Проверка за затруднено хранене, слюноотделяне, подуване или неспособност за затваряне на устата. 2. Рентгенография:
o Рентгеновите снимки на долната челюст са основен диагностичен метод за установяване на фрактури, показвайки линиите на счупването и местоположението на фрагментите.
3. Компютърна томография (КТ):
o КТ сканиране осигурява детайлно триизмерно изображение на фрактурата и е полезно за оценка на сложни или многобройни счупвания и за планиране на хирургичното лечение.
4. Орална инспекция под анестезия:
o Извършва се за по-детайлен оглед на вътрешната страна на устната кухина и за оценка на увреждането на меките тъкани, зъбите и челюстните фрагменти.
Тези методи помагат за точната диагноза и определяне на подходящото лечение, което обиноквено включва хирургична фиксация.
Лечение:
Целта на лечението е възстановяване на нормалната функция на челюстта и избягване на дългосрочни усложнения. Лечението може да включва:
1. Хирургично лечение: При по-сложни случаи се използват техники за вътрешна фиксация като плочи, винтове, телове или акрилни шини, за да се стабилизира челюстта. Това позволява прецизно подреждане на костите и по-бързо възстановяване. Интервенцията може да включва и екстракция на увредени зъби или лечение на меките тъкани.
2. Консервативен подход: При по-леки фрактури или когато хирургията е противопоказана, може да се приложи неинвазивна интрадентална фиксация със сирклажна тел и акрилни шини
Един от най-добрите използвани методи за стабилизиране на такава фрактура е фиксацията с комбинирани техники:
Risdon interdental wire technique
1. Интрадентална фиксация – включва използването на зъбите като опорни точки за фиксиране на фрактурираните части. В случая на билатерална фрактура, тел или друг фиксиращ материал може да бъде прокаран през каналите на зъбите, за да стабилизира фрагментите на челюстта.
2. Сирклажна тел – това е метална тел, която се увива около зъбите и челюстта, за да осигури допълнителна стабилност. Сирклажната тел помага за фиксирането на фрактурите и поддържа правилната позиция на костите, докато заздравяват.
3. Акрилни шини – те се прилагат върху зъбите, за да обездвижат челюстта и да предпазят фрактурата от движение. Шините са изработени от акрил и обгръщат зъбите, като осигуряват стабилна фиксация за по-дълго време.
Този комбиниран метод е ефективен за стабилизиране на фрактурата, като дава възможност за правилно заздравяване и минимизира усложненията като неправилно съединяване на костите или загуба на функция. След хирургичната интервенция, кучето обикновено трябва да бъде подложено на специални грижи, включващи мека храна и наблюдение за инфекция или разместване на фиксацията.
Терапия:
• Постоперативна грижа: Включва контрол на болката с аналгетици (като нестероидни противовъзпалителни средства или опиоиди) и антибиотици за предотвратяване на инфекция.
• Диета: Препоръчва се мека храна за улесняване на храненето и минимизиране на стреса върху челюстта по време на възстановяването.
• Рехабилитация: Постепенно връщане към нормалната функция с мониторинг на зарастването чрез рентгенови снимки. Възможно е да се наложи последваща стоматологична грижа.
Точната прогноза зависи от тежестта на фрактурата и своевременността на лечението, като повечето кучета се възстановяват напълно при правилен подход.
д-р Моника Курудимова
