Пароксизмална дискинезия при кучета
Пароксизмалната дискинезия представлява рядко, но все по-често разпознавано неврологично състояние при кучета, което се характеризира с епизодично нарушаване на двигателната координация. За разлика от епилептичните припадъци, тези епизоди не се съпровождат от загуба на съзнание, а се проявяват чрез необичайни движения на крайниците и тялото, мускулна ригидност или неволеви тремори. Въпреки че причините за това състояние все още не са напълно изяснени, нарастващият брой случаи, особено при определени породи, прави ранното разпознаване и правилната диференциална диагноза изключително важни за ветеринарната практика.
Какво представлява пароксизмалната дискинезия
Пароксизмалната дискинезия (PD) представлява функционално неврологично разстройство, при което се наблюдават внезапни, непредизвикани двигателни аномалии. Пристъпите обикновено настъпват без провокация, траят от няколко секунди до няколко минути и завършват спонтанно, без остатъчни неврологични дефицити. Типичното за тези пристъпи е, че съзнанието на животното остава запазено – за разлика от генерализираните епилептични припадъци, при които обикновено се наблюдава загуба на контакт с околната среда.
Клиничната картина е разнообразна – животното може да показва ригидност в задните крайници, затруднено движение, неволеви трептения, странна походка или дори да се търкаля по пода. В някои случаи се наблюдават и вокализации, но животното не показва дезориентация. Продължителността на пристъпите варира, като при някои породи те могат да бъдат много чести и дори ежедневни, а при други се появяват епизодично, често в определени условия като стрес, физическо усилие или след хранене.
Причини и предразполагащи фактори
Етиологията на пароксизмалната дискинезия при кучета не е напълно изяснена, но се предполага, че в основата ѝ стои наследствена дисфункция в контрола на движението от страна на централната нервна система, по-конкретно базалните ганглии. Заболяването се смята за идиопатично, тъй като не се откриват структурни лезии при невроизобразяване, а лабораторните изследвания обикновено не показват отклонения. Въпреки това, съществува генетична предразположеност при някои породи, включително кавалер кинг чарлз шпаньол, бордър териер, кокер шпаньол, китайски качулат, джак ръсел териер и шетландска овчарка. При тези животни се съобщават случаи със семеен характер на заболяването.
Известно е, че определени фактори могат да предизвикат пристъпи, макар и не директно да ги причиняват. Такива са физическо натоварване, стрес, вълнение или дори консумация на храна с високо съдържание на въглехидрати. Това предполага възможна връзка между енергийната обмяна и проявата на дискинезията.
Симптоми
Най-типичните прояви на пароксизмалната дискинезия включват внезапна поява на мускулна скованост или неконтролирани движения на крайниците, често съчетани с некоординирана походка или невъзможност за изправяне. Някои кучета изглеждат така, сякаш са “заключени” в една позиция, докато други се опитват да се движат, но падат или се търкалят. Въпреки интензивните движения, животното запазва съзнание, реагира на гласа на стопанина си и не показва типичните признаци на постиктална фаза, наблюдавани при епилепсия – като дезориентация, слепота или агресия. Повечето пристъпи са самоограничаващи се и преминават без медицинска намеса, но при някои кучета може да се наблюдава повтаряемост с различна честота.
Важно е да се отбележи, че в интервалите между пристъпите животните са напълно здрави и нямат неврологични отклонения, което допълнително затруднява диагностицирането на състоянието.
Диагностика
Поставянето на точна диагноза при пароксизмална дискинезия е предизвикателство, тъй като няма специфичен лабораторен тест или образен метод, който да потвърди заболяването. Диагнозата е основно клинична и се базира на подробно описание на пристъпите, видеозапис от страна на собственика, както и изключване на други възможни причини като епилепсия, метаболитни нарушения, чернодробна недостатъчност, интоксикации или структурни мозъчни заболявания. Кръвните изследвания обикновено са в норма, а невроизобразяващи методи като MRI или CT не показват аномалии.
Ветеринарният невролог може да използва тестове за чернодробна функция, включително жлъчни киселини и амоняк, за да изключи портосистемен шънт. Понякога се назначава и електроенцефалография, въпреки че тя рядко предоставя конкретна информация при дискинезии. За успешна диагноза ключово значение има видеонаблюдението и добре документираната анамнеза.
Лечение и поддържаща грижа
В много от случаите лечението на пароксизмалната дискинезия е симптоматично и се основава на намаляване на честотата и тежестта на пристъпите. При леки и редки прояви може изобщо да не се налага терапия, като се препоръчва единствено проследяване. При по-тежки случаи се използват медикаменти като диазепам, клоназепам или ацетазоламид, които могат да повлияят положително двигателната активност. При някои породи се съобщава добър ефект от диета с ограничено съдържание на глутен или въглехидрати, което подкрепя теорията за участие на метаболитни механизми в патогенезата.
Промени в начина на живот, като избягване на прекомерно физическо натоварване, ограничаване на стресовите фактори и стриктен хранителен режим, също могат да намалят броя и тежестта на пристъпите. Най-добри резултати се постигат при индивидуален подход, базиран на конкретните прояви при всяко животно.
Прогноза
Прогнозата при пароксизмална дискинезия обикновено е добра, особено когато се изключат други по-сериозни заболявания. Въпреки че състоянието може да продължи през целия живот, много кучета живеят нормално и се адаптират добре към редките пристъпи. Ранното разпознаване и правилното управление позволяват поддържане на добро качество на живот без необходимост от агресивна медикаментозна терапия. Важно е собствениците да получат точна информация и насоки от ветеринарен специалист, който познава състоянието и може да различи дискинезията от други неврологични разстройства.
Заключение
Пароксизмалната дискинезия е доброкачествено, но често подвеждащо състояние, което изисква прецизна оценка и задълбочена диференциална диагноза. Въпреки тревожните на вид прояви, заболяването обикновено не е животозастрашаващо и при правилно управление позволява на кучето да води пълноценен живот. Ролята на ветеринарния лекар е от съществено значение за поставяне на точна диагноза и изработване на индивидуален план за грижи.
Ако забележите епизоди на необичайно движение, треперене или мускулна ригидност при вашето куче, без загуба на съзнание, не отлагайте!
Запишете си час още днес в Многопрофилна Ветеринарна Клиника България и осигурете най-добрата грижа за вашия домашен любимец.
пароксизмална дискинезия при кучета, странни движения при куче, кучето трепери но е в съзнание, дискинезия без припадък, двигателни нарушения при кучета, неврологични пристъпи при кучета, бордър териер дискинезия, диагностика на двигателни нарушения, епизоди без загуба на съзнание при кучета
