Вестибуларен синдром при кучета и котки.

12 март 2024

140

Вестибуларен синдром при кучета и котки.

Вестибуларният синдром се отнася към група заболявания, които засягат системата за равновесие (вестибуларна система). Честите признаци на вестибуларен синдром при кучета и котки включват загуба на равновесие, падане, обръщане по гръб, трептене на очите.

Вестибуларната система контролира баланса и равновесието на животното. Подобно на другите сетива, системата за баланс се състои от сензори (разположени дълбоко в ухото във вътрешното ухо) и специализиран контролен център (разположен в задната част на мозъка).  Сензорите за баланс отчитат позицията на главата в пространството, когато животното е в покой или активно. Информацията за позицията на главата се преобразува в електрически сигнали, които се изпращат до мозъка. Там се обработва информацията и се изпраща съобщения до останалата част от тялото, за да поддържа животното изправено. Съобщенията се изпращат и до мускулите, контролиращи движението на очите, за да променят тяхната позицията според тази на главата.

Френски булдог с вестибуларен синдром в МВК България; 

Френски булдог с вестибуларен синдром в МВК България след проведено лечение:

Какви са признаците на вестибуларен синдром при кучета и котки?

Най-честите признаци включват падане, накланяне на главата (завъртане на главата с едното ухо по-ниско от другото), нистагъм (трептене на очната ябълка), нестабилност в крайниците (често с накланяне на една страна, докато животното е в движение). Центърът за равновесие е много близо до областта, която контролира повръщането и по този начин животните с вестибуларни нарушения могат да имат позиви за повръщаме и да се отпаднали.

Сензорите за баланс са близо до сензорите за слуха в ухото и нервите, контролиращи движението на клепачите, устните и ушите. Това означава, че могат да причинят загуба на слуха и увисване на лицевата мускулатура. По подобен начин болести, засягащи центъра за баланс, могат да засегнат и други части на мозъка, причинявайки гърчове, слабост, загуба на зрение или затруднен прием на храна и вода.

Какво може да причини вестибуларен синдром?

Синдромът може да бъде причинен от заболявания, засягащи която и да е част от вестибуларната система (сензори в ухото, нервът, свързващ ухото и мозъка, или контролният център в мозъка).

Състоянията, засягащи ухото, включват дълбоки ушни инфекции (отити), ушни тумори или полипи и черепно-мозъчни травми.

Болестите, засягащи вестибуларния нерв, включват нервни тумори, възпаление на нерв (неврит) или хипофункция на щитовидната жлеза.                  

Мозъкът може да бъде засегнат от възпаление, инфекции (енцефалит), инсулт, тумор, дефицит на някои витамини (вит. B1) или малформации.

При малък брой „чувствителни“ кучета специфични антибиотични терапии също могат да предизвикат заболяването.

Някои животни (особено възрастните кучета или котки) развиват вестибуларен синдром и въпреки обширните изследвания причината не може да бъде открита. Това се нарича идиопатично периферно вестибуларно заболяване.

Как се диагностицира вестибуларният синдром?

Първата стъпка е да се определи откъде възниква проблемът.

Ухото трябва бъде изследвано с отоскоп и ако има съмнение за инфекция, да се вземе проба с тампон. Много кучета с вестибуларен синдром може да нямат типични признаци на отит, като клатене на главата, чесане на ухото, възпален ушен канал или възпалено тъпанче. Други изследвания като рентгенография, компютърна томография(CT) или най-доброто от всички ядрено-магнитен резонанс (MRI) могат да помогнат за откриване на заболяване, разположено зад тъпанчето, като ушна инфекция или тумор, а понякога и изследването на мозъчна течност (цереброспинална течност), също е от полза за откриване на мозъчно заболяване.

Как може да се лекува вестибуларният синдром при кучета и котки и каква е прогнозата?

Ако основната причина бъде идентифицирана и лекувана, нормално състоянието на пациента ще се възвърне. Ако е възникнало необратимо увреждане на сензорите за баланс, въпреки адекватното лечение, накланянето на главата и/или периодичната загуба на баланс може да продължат. При животни със значително гадене и загуба на равновесие лекарствата, използвани против повръщане, могат да помогнат за намаляване на симптомите, но не и за лечение на заболяването.

При кучета, които причината за вестибуларния синдром е идентифицирана, перспективата зависи от етиологичния агент. Някои инфекции могат да бъдат третирани доста лесно, докато други са по-сериозни. Прогнозата се влошава, ако се установи, че животното има тумор.

В повечето случаи, когато не се открие причинител, животните се възстановяват без никакво лечение. Това възстановяване може да отнеме месеци и в някои случаи животното може да остане с постоянно наклонена глава.

 

Неврология: преглед и консултация