Заболявания на ушите при кучетата
Защо страдат ушите при кучето и често разпространени болести,
Ушните възпаления са често срещано заболяване при кучетата. Приблизително 20 % от кучетата имат някаква форма на ушно заболяване през живота си, което може да засегне едното или двете уши.
Анатомия и структура на кучешкото ухо
Ушният канал и ушната мида имат за цел да насочват звуковите вълни към тъпанчевата мембрана и вътрешното ухо . Ушният канал при кучето е с Г-образна форма, съставена от вертикален и хоризонтален ход. Тази структура нормално е гъвкава при палпация и се усеща като сламка -твърда, но лесно компресируема.
Тъпанчевата мембрана е тънък участък от тъкан , който отделя външното ухо от средното ухо и пренася уловените от външната среда звуковите вълни.
Средното ухо е съставено от тъпанчевата була и слуховите костици.
Вътрешното ухо включва полукръгли канали, вестибюл и кохлея, които се използват за обработка на звуковите вълни и представянето им на мозъка за анализ.
Съществуват три вида ушни възпаления, познати като външен, среден и вътрешен отит (Отит – ушно възпаление)
Най-разпространеният е външният отит, при който възпалението засяга слоевете от клетки, покриващи външната част на ушния канал. Отит на средното и на вътрешното ухо се отнасят до инфекции съответно на средния и на вътрешния ушен канал. Тези инфекции често са резултат от разпространението на възпаление от външното ухо. Отитът на средното и вътрешното ухо може да бъде много сериозен и да доведе до глухота, парализа на лицевите нерви и вестибуларни признаци. Ето защо е важно да се търси ранно лечение при възникване на проблеми от това естество.
Симптоми на ушните болести при кучетата
При някои кучета не се наблюдават никакви симптоми на възпаление на ушите, освен натрупване на ушна кал и секрет в ушния канал. Но отитите често причиняват значителен дискомфорт и засегнатите кучета могат да проявят признаци като:
- тръскане на главата
- накланяне на главата на една страна
- чесане на засегнатото ухо
- тъмен секрет от външния ушен канал
- миризма от външния ушен канал
- зачервяване и подуване на ушния канал
- болка
- генерализиран сърбеж
- образуване на корички или струпеи в ушините канали и по ушните миди
- отохематоми - кръвоизлив между хрущяла на ушната мида и покриващата го кожа ( вследствие на засилено тръскане на главата);
- и много други
Заболяванията на ушите могат да възникнат на всяка възраст и да включват различни причини ( основно разделени на първични и вторични инфекции) и фактори.
Първичните причини са тези, които създават заболяване в нормалните уши и предизвикват инфекция без други възможни източници - първичните причини променят самата средата в ухото и допринасят за развитието на вторични възпалителни процеси.
Като пример - при кученцата ушните кърлежи (краста) също може да бъдат причина за възникване на възпаление и вторични инфекция на външното, средното и вътрешното ухо.
Вторичните причини създават заболяване във вече анормалното ухо поради промени в анатомията и/или физиологията.
Предразполагащите фактори са налице преди появата на ушната болест и увеличават риска от развитие на инфекции. Такива могат да бъдат:
- Влагата, която може да създаде благоприятна среда за развитие на бактерии и дрожди; Често плуване във водоеми
- Алергии, които водят до заболяване на ушите. Отитът е първи и най-сериозен симптом при около 50 % от кучетата с алергични кожни заболявания и при 80 % от кучетата с хранителна чувствителност;
- Ендокринни нарушения, като например заболяване на щитовидната жлеза;
- Автоимунни заболявания;
- Натрупване на ушна кал
- Чужди тела ( най-често осили; памук от клечки за уши )
- Наранявания на ушния канал;
- Прекомерно почистване или/и използване на неподходящи разтвори за почистване на ушния канал
Породната предразположеност се дължи на генетични особености, обвързани с породата като например атопия ( алергични състояния), повишено окосмяване в ушите, предразположеност към хиперплазия на церуминозните жлези , анатомично стестеснен външен ушен канал при брахицефалните породи, увиснали ушни миди и др.
Добър и заслужаващ внимание пример за породна предразположеност е Първичния секреторен отит на средното ухо (PSOM) .Той се среща най - често при Кавалер Кинг Чарлз шпаньолите.
Това е състояние, при което в булата се натрупва слуз, която причинява бавно намаляване на слуха или остро оглушаване, както и набор от неврологични признаци. Много е трудно да се разграничат признаците на PSOM от признаците на Киариподобната малформация (КМ), тъй като те са почти еднакви. При КМ малкият мозък е твърде голям за мозъчната кухина и оказва натиск върху мозъчния ствол и гръбначния мозък. И при двете състояния се описват „гонене на мухи“, фантомен сърбеж, скованост в областта на главата и шията. Най-добрият начин за диагностициране на PSOM е чрез компютърна томография, която показва костите по-добре от тъканите и може да покаже дали булата е куха (нормална) или изпълнена със съдържание. За диагностициране на КМ е необходимо да се направи ядрено-магнитен резонанс, който показва тъканта много по-добре от костта.
Съществуват и така наречените фактори за поддържане . Те се дължат на вече протичащо хронично или протекло такова възпаление.
Диагностика
Първата и най-важна стъпка е снемане на анамнеза. При преглед задаваме въпроси, за да може детайлно да се запознаем с проблема, като:
- От колко време стопаните наблюдават симптомите;
- Пациента има ли алергии или други заболявания ;
- С каква храна се храни кучето ;
- Колко често се почистват ушите и с какви продукти;
- Имало ли е подстригване или скубане на космите в ушите, кога ;
- Скорошни дейности, като къпане, фризиране или плуване;
- Анализира се история на повтарящи се ушни инфекции- кога са се появили и как са били лекувани;
След запознаване с историята и фактите, следва самият физически преглед, който включва:
- Оценка на визуалното състояние, където се търсят признаци като зачервяване, подуване и изтичане на секрети от ушния отвор;
- Преглед с отоскоп, позволяващ оценка на ушния канал и тъпанчето;
- Палпиране на ухото за оценка на нивото на болка и консистенцията на външния ушен канал;
- Микроскопско изследване на взетите проби от ухото с помощта на клечка за уши;
За диагностика при съмнения за среден и вътрешен отит се налагат специализарани изследвания - образна диагностика под анестезия (Компютърна томография и/или Ядрено магнитен резонанс). При така доказани възпаления на средно и вътрешно ухо следват стъпки, съчетаващи лечение и диагностика - миринготомия, вземане на материал за микробиология от булата и промивка.
Лечение
Към третирането на заболяванията на ушите се подхожда по различни начини, зависещи от тежестта на признаците и причините, както и засегнатите структури. Съществуват медикаментозни и хирургични методи.
Най-общо медикаментозното лечението е локално и системно. Локалното лечение, включва препарати за почистване и дезинфекция, противовъзпалителни, антибиотици, противогъбични медикаменти, противопаразитни средства. Системното лечение най-често включва противовъзпалителни и болкоуспокояващи лекарства и антибиотици.
Крайната цел винаги е една и съща: да се елиминира необходимостта от хирургическа намеса, така наречената TECA ( тотална аблация на ушния канал).
При възпаления на средното и вътрешно ухо се пристъпва към други хирургични методи, съчетаващи лечение и диагностика – пробиване на тъпанчето (миринготомия ), вземане на проба за микробиологично изследване и промивка на булата.
Заключение
За правилното лечение на ушите е необходима отлична комуникация между клиента и лекаря, като и правилно откриване, третиране и овладяване на основното заболяване.
Ако по проблемите започне да се работи своевременно, навреме се открие и започне работа по основното заболяване, много пациенти с ушни заболявания могат да бъдат овладени успешно в дългосрочен план. Фокусът е в това проблемът да се улови достатъчно рано и да се контролира заболяването, което причинява възпалението.
Някои терапии са прости и достъпни, докато други могат да бъдат скъпи и мащабни и да изискват високоспециализирана образна диагностика, ендоскопска техника и тясно специализирани ветеринарни лекари
За съжаление в някои случаи лечението на ушните заболявания може да бъде много неприятно, трудоемко и да коства много време и средства на собствениците.
Съвременносто лечение на сложните случаи и проблеми с ушите от „дълго време“ или „цял живот“ изисква прецизна детайлна анамнеза, търсена на основното заболяване, образна диагностика ( Конмпютърна томография и/или Ядреномагнитен резонанс) за потвърждение или изключване на среден или вътрешен отит. В последствие и видеоотоскопия и миринготомия като диагностичен и терапевтичен подход.
